Dog.bg Форуми : Тасманийски торбест вълк

Тасманийски торбест вълк
Тасманийският вълк (Thylacinus cynocephalus) е изчезнал средно голям, подобен на вълк, хищен двуутробен бозайник. Срещал се е в близкото минало на остров Тасмания, а в по-далечното, вероятно до преди около 1 000 години и в Австралия.

Дължината на тялото му е 100-130 см, от които 50-65 см се падат на опашката. От раменете започват 16-18 на брой тигрови шарки, които към опашката стават все по-ярко изразени.

Изчезване

През 1932 г, на остров Тасмания е последното потвърдено наблюдение на тасманийски вълк на свобода. Последния екземпляр в плен е умрял на 6 септември 1936 г в зоопарка Хобарт. Там са направени няколко късометражни черно-бели филма на живи екземпляри от този вид.

От тогава до сега периодично се появяват съобщения за наблюдения или дори снимки на тасманийски вълци на остров Тасмания, в Австралия или друго място, но никое от тези наблюдения или снимки не са потвърдени като истински. С голяма степен на вероятност вида може да се смята за безвъзвратно изчезнал.

Вина за изчезването на тасманийския вълк имат най-вече фермерите, които го преследвали и убивали заради вредите които носел на скотовъдството. Хората вярвали, че Тасманийския вълк както и кучето Динго в Австралия нападат овцете им, което впоследствие се оказало далеч от истината.
Австралийски учени успяха за пръв път да върнат към живот наследствен материал от изчезнал животински вид. Те постигнаха чудото с ген на тасманийски тигър. Откритието възражда надеждите, че някой ден изчезнали отдавна животни като мамути и динозаври може да оживеят наново.
Последния торбест вълк е умрял на 6.09. 1936г. в Hobart Zoo и то заради немърливостта на гледачите от зоопарка, които го оставили да преспи на открито една студена нощ. Имаще един проект, мисля частен беше, за клониране на това животно. Сега проекта е в задънена улица. Оказа се, че ДНК материала, който е наличен ( от един ембрион от 1899 г. потопен в формалин ) е доста увреден и само 10- 12% може да се използва. Може би в близко бъдеще ще има технология за въстановяване на увредена ДНК.
Имал е способността да си разтваря челюстите до 120 градуса ! И сега често се появяват разни съобщения, че са намирани следи от него, но реално нищо. Има доста награди обявени от разни организации, ако бъде доказано, че все още не е изчезнал.
Въпреки че е изчезнал пред 1936 година, преди три години душата му даде надежди за истинско възраждане, които обаче бяха горчиво попарени. Генетиците успяха да вдъхнат живот на част от него, като вкараха генетичната информация в мишка. Тя изглеждаше по-скоро като куче, на раета, и беше кръстена Бенджамин. Бенджамин умря наскоро в зоологическата градина в Хобарт от старческа слабост.

Екипът от австралийски и американски учени, ръководени от биолога Андрю Пакс от Мелбърнския университет, направиха истинска сензация. Те успяха да имплантират гените на тасманийския тигър в ембрион на мишка и да го събудят за живот. Така за първи път генетичната информация на отдавна изчезнало животно се материализира в друго същество. В случая става дума за отрязък от ДНК, дълъг 17 базови двойки, който промени изграждането на костите и на хрущялите на домашна мишка. Учените извлякоха генетичния материал от тъкани, които бяха престояли сто години в спирт.

Паск дори обяви, че по принцип със същата техника може да се третират гените на други, отдавна изчезнали животни като динозаври или мамути. Единственото условие е да има достатъчно ДНК. Той спомена дори неандерталците.
    *
      Торбест вълк и кучето динго

 

Процесът на междувидовият подбор може да продължи докато един вид се измести от друг, което се е случило в Австралия. Кучето динго (Cams familiaris dingo), доведено от преселници-аборигени постепенно измества торбестия вълк (Thylacinus). Последния екземпляр в плен е умрял на 6 септември 1936г в зоопарка Хобарт .

Пролетта 2002г австралийски генетици обявиха сензационни планове да създадат чрез клониране екземпляри на изчезналия торбест тасманийски вълк.

При отрицателните взаимодействия "вредата " е относителна. Конкуренцията и хищничеството намаляват скоростта на разрастване на популациите, но този ефект не е задължително вреден, ако се разглежда от гледна точка преживяването на популацията за продължителен период време или от гледна точка на еволюцията й. Отрицателните взаимодействия фактически могат да ускорят естествения подбор, водейки до по-добро приспособяване. Хищниците и паразитите са полезни за популациите, които нямат механизми за саморегулация срещу пренаселването, което би довело до самоунищожението им.
http://www.vbox7.com/play:261cabe8

Какво мислите за клонирането?Дали може да се създаде този вид отново, или изобщо някой животински вид?