Гепард

Разпространение

В наши дни се среща в Африка, но в миналото е бил широко разпространен и в Азия.В момента има две "островни" Азиатски популации в Индия и Иран. По непотвърдени данни все още се среща и на Арабския полуостров.

Начин на живот и хранене

Гепардът разчита на бързината си, за да улови жертвата. При лов той не се крие зад прикритие. Освен това ловува денем, докато повечето видове от семейство Котки предпочитат тъмнината на нощта.

Нападаните от него животни най-често са газела на Грант и Томпсонова газела, антилопите (импала, грисбок, ориби), брадавичесто прасе, някои птици като дропла.

Той поваля с един удар на лапата жертвата си и я убива, като я захапва за врата. При преследването развива много висока скорост и за завиване използва ноктите на задните си крака като бутони, забивайки ги в земята. Когато се храни, гепардът не поставя плячката между лапите си или под тях, а стои малко оттеглен като домашна котка.

Размножаване

Размножават се през цялата година, бременността трае около 3 месеца, женската ражда 2 - 3 малки, те са отбити от третия до шестия месец. В първите няколко седмици майката всекидневно сменя местоположението си, за да не привлича вниманието на други хищници като лъвовете и хиените, които убиват малките ѝ. Съвсем малки те са беззащитни срещу един друг опасен хищник - пантерата. Смъртността при малките е около 90%.На 7 месечна възраст започват да ловуват. Остават с майка си около година и половина. Полова зрялост достигат над 2 години.

Допълнителни сведения

• На хинди cheetah (английската дума за гепард) означава "петнист". В миналото е използван като ловно животно от много азиатски и африкански народи, има сведения, че и днес на някои места се обучават гепарди за лов.

• Интересен факт е, че гепардът не ръмжи.

• Големите котки си почиват, протягайки лапите си напред. Малките ги свиват пред тялото си. Гепардът е голяма котка. Той е единствената голяма котка, която не може напълно да прибере ноктите в лапите си. Ноктите му дават допълнителна устойчивост при бягане. Лапите му са като шпайкове - ноктите му не се прибират никога, възглавничките на ходилата му имат "грайфери" за по здраво сцепление.

• Когато гепардът спринтира, гръбнакът му се огъва и така скоростта му се увеличава. От всички големи котки най-дълги крака има гепардът. Макар на височина да е колкото леопардите - над 90 см, краката му са с 30 см по-дълги.

• Гепардите са бързи, но не и издръжливи. Те бягат много бързо (до 70-120 км/ч), но на кратки разстояния. Ако антилопата побегне първа, гепарда скоро се отказва от преследването. Всяка втора подгонена от гепард газела избягва смъртта. Ускорението на тази котка е изумително, от покой може да развие над 90 км/ч за 4 секунди (максималната измерена скорост е 125 км/ч). Прешлените действат като пружина и го изтласкват напред при подскоците, опашката му служи като жироскоп и запазва равновесия при взимане на остри завои с висока скорост. Но сърцето му е едва 1/3 от човешкото в съотношение с тялото и гепардът не е много издръжлив.

• На дължина тялото му достига до 1,80 - 2,20 м, при което на опашката се падат около 75 см, тежи около 45 кг. Храната му се състои от различни видове птици, зайци, газели и разни степни копитни животни, не яде мърша. Ловува през деня когато другите хищници (главно лъвове) почиват. Той се прокрадва умело към жертвата си дотолкова, доколкото му позволява местността, след това я преследва с бърз бяг и големи скокове, големите жертви ги убива, като ги събаря на земята и ги задушава, а малките убива след захапване през черепа. Много от преследванията не носят успех. Ловуването му много често продължава 20 секунди. Той е типично степно животно, населява райони с равни или хълмисти пясъчни пустини, като често се среща в предпланини с глинеста почва. Разпространен е в Африка на юг от Сахара и в югозападна Азия - от Арабския полуостров до Индия, като понякога се среща и в Туркменистан. Живее до 16 години. Застрашен от изчезване, на брой са около 2500. Гепардите имат един проблем които е в самите тях и затова тяхната популация не се радва на добро здраве. Техните гени са почти идентични и сякаш всички гепарди са братя и сестри или клонинги на самите себе си. Според учените причината за това датира преди 18000 години, когато е настъпило глобално застудяване, и сякаш само една група гепарди или една единствена майка с малките си се е спасила.

• Според изследване на проф. Крейг Шарп от университета Брунел, Лондон, женски гепард с тегло 35 кг може да развие скорост от 104,4 км/ч за разстоянието от 201,2 м.