СНЕЖЕН БАРС (ИРБИС)

Преди в Русия барс е бил наричан леопардът. Снежният барс не е леопард, въпреки че прилича на него. Той има същите черни петна, но козината му е като опушена, сива, дълга и пухкава, особенно на корема, където достига 12 см.
Барсът живее в планините (Алтай, Памир, Тяншан, Тибет, Хималаите и високите плата на Монголия). През лятото се среща на височина 4000 - 6000 м, а през зимата следвайки стадата копитни животни, се спуска до 1800, а на места до 600 м.
Снежните барсове имат голяма индивидуална територия и не допускат съперници в нея. Два и повече барсове могат да ловуват заедно, ако са мъжки с женската си или женска с малките. Най-често се срещат в зелениковите гъсталаци, в ливадите алпийски тип и по голите скали на границата на вечните снегове. Барсът с часове дебне на някоя скала или под нея диви овни и кози. Всъщност той е универсален ловец, който напада всичко: от мишки до якове. Промъква се пълзешком, после с огромни скокове се втурва към жертвата. С един стремителен скок може да прелети 6 метра и повече.
Барсовете ловуват по здрач и през нощта и по-рядко денем. Почиват си в пещерите - на някоое удобно място между скалите, а дори и стари гнезда на черни лешояди по невисоките дървета.
През април - юни женската ражда от две до пет малки. Първите дни те прекарват притиснати едно до друго върху меката козина, която майката е наскубала от корема си (рядко наблюдавано поведение за сем. Котки!) и с която е застлала леговището си. От шестия до деветия ден малките отварят очите си и на десетия започват да пълзят неуверено, без да напускат леговището си.
Барсът има много дълга и пухкава опашка, каквато няма нито един друг хищник. Преди хората се чудели защо са му на животното такива "излишества". После станало ясно, че природата не е допуснала "конструкторска" грешка. Когато спи, женската притиска към себе си малките, а отгоре ги покрива с опашката като с пухкаво одеало. Вече е известно, че там, където живеят барсовете, е доста студено, особенно нощем.
На двумесечна възраст малките предпазливо излизат от леговището си. Те посрещат майка си, която им носи плячка, а после се карат за някое парче месо. През юли - август тръгват с майка си на лов. Майката не ги изоставя и през зимата обикновено всички живеят заедно. Понякога бащтата се присъединява към тях (във всеки случай в зоопарковете той също се грижи за малките).
Барсовете навсякъде са били изтребвани заради красивата им кожа с гъста козина. В Русия и в Индия те отдавна са под закрилата на закона. И все пак на световния пазар се появяват барсови кожи въпреки забраната за продажба, приета от международните търговски организации.
Барсът е голям почти колкото леопард. Старо силно животно тежи около 75 килограма, но обикновено средната му маса е два пъти по-малка. По ръст и по някои други белези барсът се приближава до големите котки (тигрите и леопардите), но у него има и нещо от малките котки. Когато е в добро настроение, той мърка като пумата и сивия леопард. Някои зоолози наричат сивия леопард, пумата и снежния барс гигантски малки котки.
В Русия има не повече от 1000 ирбиса.